Сега ще ви разкажа моята история и какво ме накара да списвам този блог.

  Считам себе си за принципен,съвестен и лоялен служител. Работила съм в различни сфери-застраховане, търговия, производство ,администрация. Новостите не ме плашат. Напротив-аз съм на принципа  ,който има желание научава всичко. Така се придобива опит,който ти помага за напред.

 Обаче не мога да намеря работодател,който да оценява качествата и старанието на своите служители. Няма такъв- поне във Варна.Аз съм от там. Принципите на големите фирми ме плашат меко казано.  При тях всички служители са под общ знаменател. Никой не забелязва напредъка ти. По този начин ограничават шансовете ти за развитие и в един момент си даваш сметка ,че колкото и да се стараеш и раздаваш оставаш незябелязан. От това се поражда проблема с демотивацията на служителите.  Някой път е достатъчно едно потупване по-рамото , за да се мотивираш. Не казвам ,че заплата не е важна. Напротив. Но не е ли редно,ако си открил съвестен служител да се  опиташ да го задържиш.Ако си разбрал, че той е ценен кадър за теб? Според мен в една фирма с малък персонал, хората са доста по ценени. Най-малкото е ,че там имаш преки наблюдения и контрол върху служителите. Опровергайте ме ,ако не съм права. Работодателят трябва да цени труда на хората си. Все пак те работят за развитието и доброто име на неговата фирма.

  Все още продължавам да търся подходящата за мен работа и се надявам, че скоро ще ви се похваля. Може да отнеме време, но знам че има работодатели,които са хора. Ще се радвам ,ако някой от вас ми препоръча сериозна фирма. Не искам да започвам ,където и да е. Не съм от хората обичащи да сменят работното си място. Като започна нещо искам да развивам и себе си и него.